Икономическо развитие… за кого?
Светла Костадинова в “Блога за икономика” критикува законодателната програма на американските демократи за 2007г.
Критиките, които отправя са откровено неолиберални, в подкрепа на свободния пазар и липсата на държавна намеса в икономиката. За мен подобни политики са абсолютно неадекватни. Защитниците на подобни идеи обаче обичат да парадират с тезата, че липсата на регулация насърчава икономическия растеж. Но на каква цена?
Доказано необременените пазари облагодетелстват повече богатите, т. е. хората, които притежават средствата за производство. Иначе казано - от големия икономически ръст, ако няма държавно преразпределение, се облагодетелства само един малък кръг хора. Съответно в обществото расте неравенството между социалните групи. Това води след себе си голям брой проблеми. Например някои социологически проучвания показват, че колкото по-голямо неравенство съществува в дадено общество, толкова по-голямо е насилието и свързаните с него прояви в това общество.
За да видите до какви последици води неолибералния модел, в който пазарите диктуват всичко няма нужда да ходите нито до САЩ (където колкото и да не ни се вярва, положението не е толкова светло, колкото ни го представят американските филми), нито до Южна Америка където дори няма нужда да си обясняваме в какви условия живее 80% от населението. Нужно е да се огледате около себе си, тук, в България.
Дори във високоразвити икономически градове като София неравенството е очевадно. Скъпите коли, къщи и какви ли не вещи контрастират с бума на бездомници, които спят по улици и градинки. Въпреки “икономическия бум” и годишните нива на растеж от 5-6-7% доходите остават крайно ниски.
Виновник за тези резултати е “неолиберализмът”, на който беше предадена страната ни през последните 10 години. Така че вече е време да се хванем в ръце, да бъдем солидарни и да излезем от този порочен кръг, в който се въртим и позволяваме на една малка група от хора да се облагодетелстват.
Време е да вкараме сивия икономически поток в светлото, време е да облагаме високите доходи по-справедливо в сравнение с ниските. Време е да изградим нашата социална държава, по подобие на европейските. А не на американската диктатура на капиталите и мултинационалните компании.
януари 9th, 2007 at 0:10
Бих искал да чуя един пример за една бедна страна, която е следвала вашите препоръки и е станала богата /подсказка - няма такава/. Има обаче много страни, които са следвали тези препоръки, които давате - и тези страни не са стигнали до никъде, по-точно, стигнали са до третия свят.
Иначе, аз се оглеждам наоколо - и никакъв неолиберален модел не мога да видя. По всички класации за икономическа свобода и конкурентност България си е по-скоро бюрократична, регулирана, пречеща на бизнеса, корумпирана, социална страна с голямо преразпределение. И затова е бедна. Вие препоръчвате повече от това - само че това означава и повече бедност.
Не, благодаря.
януари 9th, 2007 at 9:26
Колкото повече преразпределяне на блага има, толкова повече неравенството се засилва в посока държавни служители vs обикновен човек. По-здравословна е тази в посока частен предприемач - обикновен човек. Общо взето можеш да избираш началника си, но не можеш да избираш данъчното. Ефектът пък е уравниловка - в посока прибутване към най-ниското възможно ниво и намаляване на броя жители на държавата.
Разбира се, икономиката има нужда от държавна намеса, в рамките на икономически обоснованото:
- при които е най-ефективно това да не се прави от частния сектор (възлагане на поръчки за инфраструктура, околна среда);
- отбрана, сигурност, съдебна система;
- грижа за най-най-изпадналите.
- борба с монолните и олигополните структури, синдикати и прочие.
Сигурно и други, но със сигурност не преразпределяне чрез непосилни данъци от богатите и бедните в посока една каца без дъно.
януари 9th, 2007 at 11:08
Първенците в индекса на човешкото развитие - страни като Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и т.н. са държави с ОГРОМНО държавно преразпределение и още по-големи данъци върху доходите и наследството.
Със средствата, които държавата събира, тя може да си позволи да инвестира в развитието на собствения си човешки потенциал и така да си възвърне вложените средства.
Освен това в тези страни държавата, частните предприятия и профсъюзите си сътрудничат и заедно определят условията на труд, както и заплащането.
Духът на солидарност освен това ги прави едни от държавите, които отделят най-голям процент от БНП си за помощи към други държави от развиващия се свят, както и едни от лидерите в борбата с промените в климата, замърсяването и унищожаването на природата като цяло.
Дори Норвегия, която разчита на доходите си от добива на нефт и природен газ не е оставила тези приходи на конкуренцията и частната инициатива, а всички те отиват в специален фонд, с който после се финансират СОЦИАЛНИ проекти.
Ето в такава държава искам да живея аз. А не в едно европейско подобие на латиноамериканските държави където мнозинството от населението тъне в мизерия, докато една много малка част се радва на невиждано богатство. И всичко това се случва зад един параван от “невиждан икономически растеж”.
И дори хората от Южна Америка започнаха да го разбират - за това свидетелства лявата вълна, която не се изразява само с леви популисти като Уго Чавес и Ево Мораес, ами и със сериозни леви политици от ранга на Лула да Силва от Бразилия и Мишел Бачелет от Чили.
януари 10th, 2007 at 15:15
Норвегия има петрол, който се управлява централно. На това се дължи високият, но НАМАЛЯВАЩ ПОСТОЯННО дял на държавата в икономиката.
Швеция има 28% корпоративен данък, което за Европа не е чак толкова висок %. ДДС е 25%, но за повечето стоки от бита е 12% до 0%.
Финландия има страшния данък от мисля 32.5 за най-високите доходи и доста по-приличен за доходи под 50 хиляди евро. Не знам дали е добър пример, предвид факта, че няма елементарни неща като семейно подоходно облагане.
Дания е един данъчен малък ужас, но това ли искаш за нас?
Общото за всички тези държави е:
- под средния за Европа корпоративен данък
- необлагаем минимум за личните доходи около 1000-1500 евро (сравни България).
Също така мисля, като представител на комунистическата номенклатура нямаш моралното право да се бориш да си икономически защитник на бедните чрез увеличаване на данъците за хората с доходи над 180 лева на месец (Богатите по вашите критерии).
януари 11th, 2007 at 0:01
Няколко важни неща:
1. България не е богата страна като споменатите 4 скандинавски страни. Те са богати и се чудят как да разпределят богатството. Ние сме бедни и трябва да СЪЗДАДЕМ богатството. Фундаментална разлика.
2. Когато Швеция е ставала богата страна, тя не е имала толкова високи данъци. Тя е увеличила данъците след това.
3. Вие твърдите, че в четирите страни има “високи данъци върху доходите и наследството”. Само че, всъщност, в Швеция няма данък наследство.
4. Вие казвате най-отгоре в постинга си, че липсата на регулация на пазара има висока цена. В отговора си след това казвате, че успешните примери са Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. Само че тези страни нямат силно регулирани пазари - точно обратното. Те затова се задържат на сравнително високи нива на доходи, защото освен високи данъци, всичко останало им е горе-долу както трябва. Швеция е от столетия най-систематичният защитник на свободната международна търговия и противник на протекционизма. Швеция, също така, либерализира енергетиката си първа, заедно с Великобритания. Финландия, от своя страна, дерегулира икономиката и почти няма лицензи и бюрократична намеса. Дания има гъвкав пазар на труда /вкл. лесно назначаване и уволняване на работниците/. В Швеция има ваучерна система в образованието, с пряка конкуренция между частни и държавни училища. Всички споменати страни намалиха данъците през последните години.
5. Понеже казвате, че четирите скандинавски страни са първенци в индекса на човешко развитие - това не е съвсем така, две от тях дори не са в десетката:
Norway
Iceland
Australia
Ireland
Sweden
Canada
Japan
United States
Switzerland
Netherlands
http://hdr.undp.org/hdr2006/statistics/
6. Ирландия, САЩ, Швейцария, Австралия, Исландия - също са в десетката. Което, пък, от своя страна противоречи на вашето твърдение, че в САЩ нещата вървят зле и положението не било толкова светло. Е, ако наистина е така, как тогава САЩ са преди Финландия и Дания в индекса на човешко развитие - индекс, който вие избрахте да цитирате.
7. Във всички страни, в които петролът е одържавен, парите отиват за социални програми. В Норвегия плащат пенсиите с тези пари. Ние нямаме петрол, така че няма какво да мислим по този въпрос.
8. Не е хубаво това, че комунистическата номенклатура и нейните протежета, както и разни мафиоти и още повече корумпирани откраднаха толкова много пари. Но за справяне с този проблем е нужна добра съдебна система, прокуратура и полиция - с данъци не можеш да прибереш пари, които не са декларирани. Много е лесно да се говори как богатите трябва да плащат високи данъци - но е ясно, че високи данъци плащат само честните. Корумпираните, крадливите, мафията - на тях не можеш да им вземеш парите с данъци.
февруари 2nd, 2007 at 13:27
[...] П.С. Почти щях да пропусна Господин И от ръководството на Българската социалистическа младеж, който не е съгласен с дерегулирането на икономиката. [...]
юни 8th, 2007 at 8:12
Бедна страна не може да води лява и социална политика. 3 мильона работещи издържат 4 мильона неработещи. Проблемите(даже и финансови) човек може да си ги решава сам. Никой неможе да ти помогне ,особено политици. Основна причина за бедността са:глупостта ,мързела ,непрактичността…разбира се не винаги.